В един от докладите на Римския клуб, отнасящ се до образованието със заглавие: „Няма граници за знанието”, се изтъква необходимостта обучението да се превърне в „изпреварващо”, вместо съществуващото „изоставащо”, което се „влачи на опашката на действителността, не може да я догони и само помага на хората да приемат вече станалото”.

А как е в ПМГ...

Принципите на работа изискват активно и осъзнато участие на обучаваните в учебния процес, в организирането на диалога учител – ученик, в премахването на границата между обучаващия и обучавания, което отключва неосъзнати и непознати възможности и резерви в учениковата личност.

Учителят направлява, но осигурява самостоятелност. Нещо, което проличава в многобройните самостоятелни разработки, доклади, презентации по различни учебни дисциплини.
Учителят „дарява” свобода с педагогическо умение, вдъхва увнереност на ученика в собствените му сили и способности;
Учителят провокира в ежедневната работа към търсене на нови идеи и решения, към експериментиране.
Учителят толерира появилите се неочаквани, нетредиционни връзки и комбинации в учебния час, които са логични и мотивирани.
Учителят приветства „своя поглед” към поднесена информация, творба, теза.
Учителят развива чувствителност у ученика към стереотипите и клишетата и заедно с това стремеж към оригиналност и смелост в мисленето.

В ерата на информация младият човек често е преинформиран, свръх- ерудиран, но само усвояването и репродуцирането на тази информация не носи много, води до развитието на „боязлив, муден, разсъдлив ум” /Пристли – английски химик/, който трудно се разгръща.

И ето, тук е ролята на Учителя, който направлява, предлага методология, показва начина и пътя, по който се стига до целта.

Училището е немислимо без Учителя.

А учителите в ПМГ „Св. Климент Охридски” са заслужили главната буква.

Арсения Димитрова