^Нагоре
  • 1 ПМГ "Св. Климент Охридски"
    НАУКА, ВДЪХНОВЕНИЕ И ПОСТИЖЕНИЯ!
  • 2 ИНФОРМАТИКА ...
    Информатиците са сред най-търсените и високо платени специалисти в света. Научете се да програмирате на съвременни програмни езици и работни среди. Създайте интересни и забавни приложения и игри. Обучението по информатика в ПМГ ще ви даде отлични шансове за реализация като специалисти в областта на информатиката и програмирането.
  • 3 ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ...
    Познаването на съвременни компютърни технологии е задължително условие за успех. Научете се да създавате мултимедийни приложения и анимации, да поддържате информационни системи и бази от данни, да създавате WEB- сайтове. Използвайте компютрите рационално в ежедневието си.
  • 4 БИОЛОГИЯ...
    Разполагаме със съвременно оборудвани лаборатории. Вие ще научите интересни неща за произхода на живота, ГМО, нанотехнологиите. Ще се подготвите за успешно представяне на национални олимпиади и състезания. Ще участвате в различни проекти, ще пътувате и ще се забавлявате.
  • 5 ПРОЕКТИРАЙ САМ БЪДЕЩЕТО СИ!
    ДОВЕРЕТЕ НИ СЕ И ЕЛАТЕ ПРИ НАС, ЗА ДА УСПЕЕМ ЗАЕДНО!
baner

Нашият патрон

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

БЪЛГАРСКИ СВЕТЕЦ, ПРОСВЕТИТЕЛ И КНИЖОВНИК

 Свети Климент Охридски е роден в Югозападна България около 840 г. Данните за живота му преди неговтата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски и "Кратко житие на Климент Охридски" от Димитър Хоматиан.

Климент Участва в хазарската мисия на Кирил и Методий (860), а по-късно и във Великоморавската мисия, като техен ученик. Ръкоположен е заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим. След смъртта на Кирил в Рим през 869г., Климент придружава Методий в Панония и Великоморавия. След смъртта на Методий (885), , Климент, заедно с другите ученици на Кирил и Методий прекарва известно време в затвора, след което е изгонен от страната. През 886г. пристига в България заедно с Наум, Сава и Ангеларий. Началникът на Белградската крепост ги приема радушно и ги отпраща при княз Борис I. Теофилакт Охридски разказва, че княз Борис I всеки ден беседва с учениците на Методий и съвместно с тях начертава план за славянското духовно просвещение по българските зми.

Ангеларий скоро умира, Наум остава в столицата и поставя основите на Плисковско-Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица (днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания) като учител. Там Климент създава Охридската книжовна школа, първият славянски университет.

В областта Кутмичевица Климент съдейства за приобщаване към християнството на онези българи, които продължават да се придържат към езичеството. Основната задача на Климент е да обучи църковен клир, който да извършва богослужението на славянски език. Охрид, Девол и Главаница стават средища на просветителската и книжовна дейност на Климент в областта. Той се заема с организирането на скриптории, в които закипява денонощен труд. За седем години (886-893) той обучава на глаголица и "на българско наречие" близо 3500 ученици. Мнозина от тях приемат духовен сан и като свещеници обучават други българи и разпространяват книжовността по цяла България.

През 893 г. Климент, по изрично настояване на цар Симеон, е ръкоположен за "пръв епископ на български език" на Величката епархия (Средна Македония) и църковен надзорник на "третия дял на българското царство". Така той става първият славянски епископ, който проповядва на български език.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие на Климент Охридски" от Димитър Хоматиан се казва, че той "измислили и други форми на буквите, по-ясни от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова някои учени смятат, че той въвежда кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно в Преславската книжовна школа в началото на Х в.

Климент разгръща широко манастирско и църковно строителство. Той основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира "Св. Панталеймон", който става център на книжовната му дейност. Теофилакт Охридски свидетелства, че той издига и две малки църкви. Те отстъпват на съборната църква по големина, но я превъзхождат със своята изящност. Това строителство е част от програмата за утвърждаване на новата вяра сред местното население .

Теофилакт свидетелства, че Климент се оказва полезен със знанията си по овощарство. Той учи своите съотечественици как да облагородяват плодните дървета и да подхващат във всеки сезон най-подходящата стопанска работа.

Климент умира на 27 юли 916г. в Охрид. Погребан е в притвора на манастирската църква "Св. Панталеймон", превърната около 1515г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква "Св. Богородица Периблетос", наречена след това "Св. Климент". Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Празникът му се чества на 25 ноември.